СЪБИТИЯ
Солунските български гимназии – гордостта на Българската екзархия и нейната образователна система
Доц. д.н. Юра Константинова
Наскоро в свое интервю известният български творец Георги Господиновобяви края на бъдещето и заяви, че „миналото е добро за исторически филми и романи … и чудовищно за имплантиране в днешното време“. Той оприличиминалото на приближаващ се камион, който винаги е по-близо, отколкото ни се струва. Тези му думи провокираха историка в мен, защото вярвам, че миналото не е близо до нас, то е част от нас и само от нас зависи как ще го имплантираме в съвременността.
Аз съм противник както на героизирането, така и на демонизирането на миналото, но вярвам, че дистанцията на времето ни позволява към историческите емоции да добавим рационални обяснения, да направим правилни паралели и да видим печелившите решения. Поради това днес на примера на солунските български гимназии ще се постарая да предложа градивен поглед към миналото.Целта ми е да покажа, че проблемите, с които са се сблъсквали нашите предци не са много по-различни от тези, пред които сме изправени днес ида ви провокирам да отговорите за себе си на въпросите, които поставямна слайдовете в края на всяка част от изложението ми.
Нека започнем обаче с припомняне, че българската нация е призната със султанския ферман от 1870 г., с който се създава Българската екзархия. Наред с духовните си функции българският екзарх притежава административни пълномощия, сред които е ръководството народната просвета в Османската империя. Основнацел на екзархийската образователна политика е да навакса изоставането от гръцкото образование и да разпространи българската национална идеология.В резултат от провежданата активна образователна политика в периода 1883-1913 г. екзархийската училищна мрежа в Европейска Турция се увеличаваблизо 6 пъти. Така точно преди Балканските войни на територията на Османската империя вече съществуват 1373 екзархийски училища, от който 13 са гимназии. В Солун преди 1876 г. съществуват две български начални училища, а през 1913 г. - 5 начални училища и 3гимназии.
Сред тях Солунската мъжка гимназия заема специално място, защото от нея черпи сили цялото екзархийско образование. Тя е първата българска гимназия в Османската империя, която достига пълния 7-годишен курс на обучение и четвъртатапълна българска гимназия. Тя е витрина на екзархийското образование в град, където се конкурират различни училищни институции.От самото си основаване Солунскатагимназия е замислена като образователен център на българите от македонските вилаети на Османската империя, който да създаде учители, разпространяващи българската идея.Издръжката ѝ, както и на всички български гимназии, е дело на българската държава, която изплаща заплатите на учителите, финансира стипендиантите и се грижи за сградите. Поради факта, че гимназията действа на територията на Османската империя, издръжката и ръководството ѝ става чрез Българската екзархия.
Нека обаче да се опитаме да си представим какво е да си едно от онези стотина деца, които постъпват в новооткритото през есента на 1880 г. от Кузман Шапкарев българското училище в Солун, което през следващите години ще се превърне в известната гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“. Веднага след Руско-турската война (1877-1878) по думите на К. Шапкаревобща паника обхваща солунските българите, които бягат към България, а в Солун нищо добро, нищо похвално не можеше да се чуе за българина”. Първият директор на Гимназията Божил Райнов в непубликуваните си спомени пише: „Ний, учители и общинари, се пазихме от сянката си. Учебници и разни книжки за четене,… се преглеждаха и цензуроваха от самите нас най-внимателно и взискателно“. Нищо пресилено няма в този страх, както показва случаят с часовникаря Константин Герасимов, който в качеството си на училищен настоятел през 1882 г. тръгва да събира помощи за ремонта на сградата на Българската гимназия. За тази си дейност той е арестуван и заточен в Адана, въпреки застъпничеството на руския консул. Ситуацията не се променя особено през следващите години. Според спомените на Георги Божков, когато през 1905 г. баща му, решава да го запише вбългарската гимназия,е пребит от братята си и се отказва от тази идея.
Очевидно се изисква смелост, за да си свързан с българското образователно дело в османския Солун - най-големия градски център на географската област Македония, с ключовото местоположение и важно административно, политическо и икономическо значение. В началото трудностите пред българското образование в него са много, но сякаш над всичко доминира липсата на опит. Поради това съвсем разумно изглежда предложението на главния учител Константин Стателов в Гимназията да се приложат правилника на източнорумелийските училища и програмата на Пловдивската гимназия. Едва пред учебната 1886/7 е приет правилник на Солунската гимназия, който е синхронизиран с въведени единни учебни програми за българските училища в Османската империя. Тогава е решено, че в гимназията без изпит ще постъпват ученици завършили четвъртокласните български училища. Това решава въпросът с различната подготовка и възраст (между 10 и 22 години) на първите питомци на училището. Проблемът с липсата на учебници и учебни помагала е решен частично през 1883 г. с откриването на известната книжарница на Коне Самарджиев.
Най-впечатляваща обаче се оказва идеята на Христо Бучков униформите на учениците от Солунската гимназия да следват модела на униформата на цариградските султански училища – с вдигнати яки и запетлени отпред като военни мундири. Разходките на пансионерите, които всяка сряда и неделя след обяд излизат из града, предшествани от гавази и придружавани от учителите си, правят силно впечатление, поради което често се стига до бой с камъни между български и гръцки ученици.
Искам ми се да споделя още един основен и общ за българските училища в Османския Солун проблем, който често остава извън полезрението на изследователите – бедността.В началото на ХХ в. училищният инспектор Евтим Спространов определя децата от крайните квартали на Солун като „слаби, хилави, ненахранени, наклонни са на всякакви болести“ и иска да се назначи училищен лекар, който да ги лекува. Той пламенно призовава сънародниците си да видят какво правят другите народи и възкликва: „Трябва да вървим и ние по техните стъпки, защото инак може да умрем, може да се претопим и да се изгубим от лицето на земята…”
Патосът на Е. Спространов не остава без отклик. През същата 1905 г. събранието на началните учители в солунските училища подкрепят напълно предложението му и създава благотворителен фонд „Милосърдие“. Средства за него се дават самите учители и от техните ученици, дори и от стипендиантите, за да се учат на благотворителност. Парите се използват за обяд, за покупка на учебници и учебни материали за най-бедните деца, както и за книги за ученическите библиотеки.
Както вече изяснихме, не е лесно да работиш или учиш в българска гимназия в османския Солун. Поради това ръководителите на българското учебно дело търсят начини да балансират между силите, от които зависи съществуването им. Например, през учебна 1881/1882 г. директорът Божил Райнов създава отлични отношения с валията Галибпаша. Повод за това става искането на руския консул Александър Якобсон учениците от гимназията да му разкажат как Русия е превзела Плевен и е освободила България. На това Б. Райнов отговаря, че Русия не ги е освободила, защото те са българи турски поданици, а лоялността му е оценена от валията, който му предлага турски орден и го назначава за член-екзаминатор във вилаетската учебна комисия, а това е изключително важно за укрепването и престижа на българското образование в града.
През следващата учебна година Екзархията сключва договор за управление на пансиона на Гимназията с французина Фердинанд Бертранд. Целта е пансионът да постави всички ученици на гимназията под френска защита заради привилегированото положение, с което се ползват френските институции в държавата на султана.Едновременно с това българските дейци не се притесняват буквално да шантажират руските дипломатически представители със засилването на католическото влияние сред българите.
По повод честването на 1000-годишнината от смъртта на Методий през 1885 г.екзарх Йосиф се обръща към известния славянофил Иван Аксаков с молба за пари и получава обещание, че в Русия ще се организира подписка за финансиране на строежа на храм на Светите братя в Солун. Княжество България и Източна Румелия също отпускат средства за честванията и Екзархът ги изпраща на председателя на църковната община в Солун с указания да бъдат ушити и нови красиви дрешки на учениците за празника, които те да си носят през лятото вкъщи. За участниците в хора е направена специална бяла униформа с кръст на гърдите, която впечатлява обществеността.
Естествено въпросът за парите е основен за всяко едно начинание и когато днес срещаме трудности с финансиране на идеите си, нека си спомним разказа на Георги Стрезов, завършил първия випуск на солунската мъжка гимназия. Според спомените му през 1880 г. солунските общинари подпомагат общо трима ученика с 60 пари (30 стотинки) дневно, с които стипендиантите трябва да се хранят, да се отопляват и да посрещат всичките си нужди. Безплатно получават само една рогозка и правото да спят в пансиона, който в този момент представлява 2–3 тъмни и влажни стаички, нещо като килии.
Българската екзархия отдава огромно значение на стабилността и просперитета на Солунската гимназия и назначава за преподаватели в нея безспорни професионалисти. Разбира се, привличането на високо квалифицирани преподавателие въпрос на средства, още повече, че техният брой нараства през годините надхвърля 20.Заплатите на учителите в мъжката гимназия са най-високите в системата на българското образование в Османската империя като през различните периоди и в зависимост от натоварването и квалификацията на преподавателите варират между 100 и 200 т.л.Те са високи дори за стандартите на османската администрация. Според спомените на Христо Коцев заплатата на директора на полицията в Солун не надвишава „100 лири на книга,защото турските чиновници – пише той - рядко виждаха заплата. Те се прехранваха с рушветите, които всякой според положението си взимаше…“. За високия стандарт на българските учители в Солун свидетелстваи Георги ГацевСаракинов, учител в града през първото десетилетие на ХХ в., според когото за 1 т.л. можеш да се храниш 50 пъти в луксозен ресторант край морето.
През 80-те години на XIX в. Българската екзархия влага огромни средства и за учениците в Гимназията. През този период близо 1/3от тях са нейни стипендианти, за чиято издръжка тя внася около 2000 т.л. годишно, т.е. приблизително толкова, колкото и за учителските заплати в този период. През 90-те години обаче екзархийската субсидия за пансионерите намалява чувствително. Това се дължи на факта, че тогаваЕкзархията вече издържа 12 пансиона и над 50 класни и средни училища. Намалението на бюджета на гимназията е действително драстично и през учебната 1897/1898 г.той е едва 900 т.л. Тенденцията се запазва през следващите години и в началото на ХХ в. екзархийската субсидия за пансиона е едва ¼ от тази през 80-те години на XIX в.
Разбира се, намаляването на екзархийската субсидия предизвиква криза в Гимназията. Проблемите и разделителните линии между учителите, между учениците, между светските и църковните дейци се множат и преплитат с проблемите с националните пропаганди и с османската власт. Най-много на учебния процес вреди участието на учители и ученици в революционната организация, защото предвид неизбежните ѝ провали,те периодично попадат под ударите на властта. Това естествено води до нередовно провеждане на учебните занятия и засилва напрежението между привържениците на „еволюционната“ и на „революционната“ тактика.Към това разделение в средата на 90-те години на ХIХ в. се добавя и спорът за целта на обучението в Солунската мъжка гимназия. Отличното преподаване на физико-математическите предмети в нея е оценявано като проблем от някои български дейци, които намират, че така се създават ненужните все още инженери, а не хора „готови и въоружени за борба срещу неприятелите на народността ни и на езика ни“. През 1899 г. към Гимназията се открива търговски курс, за да ѝ се придаде повече професионален характер. Този курс е отлично посрещнат от местното население, а доброто развитие на търговския отдел довежда до неговото отделяне в самостоятелна търговска гимназия. Към края на периода дори се появява идеята реалната гимназия да бъде закрита или заменена с трикласно училище и всички усилия да се хвърлят за развитието на професионална търговска гимназия.
Трябва да се има предвид, че всяка народност счита за гордост да има своя търговска гимназия или поне търговски отдел в Солун.Всъщност в началото на ХХ в. в града има 86 училища, които представляват 13 етно-национални общности. Всички те разпространяват знания и допринасят за модернизацията на манталитета, но преследват различни цели. Прозелитизмът е в по-голяма или по-малка степен цел на католическите и протестантските училища. Турските и еврейските учебни заведения се стремят да подготвят кадри, които да са полезни в административния или икономическия живот. Образователните институции на балканските нации едновременно се стремят да се впишат в административната и икономическа рамка на Османската империя, но и да разпространят националните си идеи.
Това са и целите на екзархийското образование, което в края на периода не отстъпва по качество на обучението на еврейските, турските и гръцките училища. То е напълно съизмеримо с тях както по брой учебни заведения, така и по брой ученици и учители, съотнесени, разбира се, към броя на населението в града. Важният за нас въпрос е как се постига това.Всъщност ръководителите на екзархийската образователна система проучват добре конкуренцията и се равняват понай-добрите образци. Те създават ясни правила на функциониране на българската гимназия, привличат за учители най-добрите кадри на българското образование, отпускат стипендии и помощи, улавят тенденциите на времето. И така се стига не просто до изравняване, а дори до изпреварване на чуждите училища в някои отношения. Позволете ми да посоча някои от тях:
ü През учебна 1884/1885 година благодарение на учителя ФрантишекСплитекбългарската гимназията се сдобива с кабинет по химия, в който учителите в единствената в този момент турска прогимназия в града водят учениците, за да правят опити;
ü През учебната 1882/1883 г. е организиран оркестър и ученическия хор, чиито изпълнения, според съвременници, не са по-лоши от тези на софийските хорове. Хоровото пеене на учениците привлича вниманието на публиката и води до сблъсъци между българи и гърци на църковните празници, като понякога в тези конфликти се намесва и полицията.
ü Благодарение на усилията на преподавателя Иван Васков и препаратора Юлиян Шумлянски кабинетът по естествена история се сдобива с впечатляваща сбирка от препарирани риби, птици и животни. Тя се разполага на първия етаж на гимназията и представлява своеобразен природонаучен музей. Най-силно впечатление у посетителите оставят препарираните птици от Африка и препарираната боа. Сбирката е толкова голяма, че ръководството на гимназията изпраща експонати от нея на други училища във вилаета.
ü От януари 1884 г. гимназията има и библиотека, направена с дарения. В началото на ХХ в. в нея има вече над 2200 екземпляра книги, от които 40 % са на български, 30 % – на руски и 30 % на други езици. Към библиотеката е направена читалня, в която освен книги се използват и получаваните в този период 15 български и чуждестранни списания.
ü През април 1893 г. българската мъжка гимназия се сдобива със собствена метеорологична станция Още от първата година на съществуването си тази станция издава годишен отчет на френски език, който се търси от много метеорологични институти по света, а ежедневните ѝ метеорологични справки се отпечатват в солунските вестници.
За повече от 30 години съществуване Солунската мъжка гимназия преживява славни моменти и упадък, бунтове и афери, вътрешни борби и трансформации, но остава най-известното българско учебно заведение в османската провинция Македония. Това безспорно се дължи на нашите предци - хората проявили смелостта да бъдат различни и да отстояват непопулярна кауза, хората работили всеотдайно и пламенно за постигане на целите си, хората пожертвали всичко в името на убежденията си, хората, които са имали самочувствието да си признаят грешките, да заимстват от другите най-доброто и да надградят над него. Ако все още има такива хора, значи не е дошъл краят на бъдещето ни.
Публикувано на: 12.11.2020 г.